Не е обичайно лекарите да споделят собствения си опит с пациентите си, да не говорим за света. Но за д-р Адити Неруркар, лекар от Харвард и експерт по стреса, личната ѝ история я е подтикнала да разработи стратегии за управление на собствения си стрес, след това на пациентите си, а сега и на читателите навсякъде по света.
Тя разказва за пътя си от пациент, подложен на стрес, до експерт по стреса в новата си книга „5-те пренастройвания“, в която очертава пет „малки, но мощни“ промени в начина на мислене, както и 15 научно подкрепени стратегии за преодоляване на стреса и прегарянето завинаги. След като преживява разочароващ пристъп на стрес като ординатор по медицина – и без реални решения от собствения си лекар – д-р Нерукар търси отговори за себе си. След години на изследвания и клинична практика тя в крайна сметка се превръща в лекаря, от когото се е нуждаела в този труден момент.
„Исках стресът да бъде управляван като кръвното налягане – да можем да го лекуваме, да го управляваме много лесно и да намалим табуто или стигмата около него.“
„Стресът не е нещо, което лекарите могат да диагностицират, лекуват или управляват, защото те го разглеждат като нещо неясно, което е неизмеримо, трудно се разделя и трудно се определя количествено“, казва д-р Нерукар пред fafaq. „Исках стресът да бъде управляван, както кръвното налягане, за да можем да го лекуваме, много лесно да го управляваме и да намалим табуто или стигмата около него.
Тъй като мнозина се стремят да възстановят здравето си през новата година, разговаряхме с д-р Нерукар за вдъхновението зад книгата ѝ, защо стресът не е враг и как можете да започнете да се справяте със собствения си стрес. Излязла на 18 януари, „5-те рестарта: Пренастройте мозъка и тялото си за по-малко стрес и повече устойчивост“ (14 паунда), в момента може да бъде закупена.
fafaq: Какво ви вдъхнови да напишете тази книга?
Адити Неруркар: Преди да стана лекар с опит в областта на стреса, аз бях пациент, подложен на стрес, и сама използвах много от тези стратегии. След това научих по-дълбоките научни основи на тези стратегии и ги преподавах на пациентите си. В продължение на много години имах клинична практика, посветена единствено на справянето със стреса. Шестдесет до 80 процента от всички посещения при лекари в страната имат компонент, свързан със стреса; въпреки това в моите изследвания установих, че само три процента от лекарите действително отчитат пълни пациенти за стрес. Това беше голяма празнина, която исках да запълня чрез работата си. И тъй като не мога да видя всеки пациент в страната, написах тази книга.
ПС: Как собственият ви опит със стреса ви накара да станете експерт по стреса и в крайна сметка да разработите петте нулирания?
А. Н.: Бях ординатор по медицина, работех по 80 часа седмично и ежедневно виждах смърт и болести. По онова време никой не говореше за прегарянето. Не се фокусирах върху собственото си здраве, защото се грижех за здравето на всички останали. Храненето ми беше непостоянно и не спях добре от работата на нощни смени. Ежедневието ми беше напрегнато и стресирано. Накрая един ден бях в кардиологичното интензивно отделение на болницата, в която работех, и изведнъж получих усещане за тропот на диви коне по гърдите си. Това ме изкара извън нерви.
Тези диви коне ме преследваха през нощта. След дълги дни тези сърцебиения се връщаха. Продължаваха от 10 до 20 минути, накрая отминаваха и след това заспивах. Но това се случваше нощ след нощ. Накрая, след две седмици, си помислих, че нещо се случва със сърцето ми. Отидох при моята лекарка, която ми направи всички кръвни изследвания и ме изследва за анемия, щитовидна жлеза, електролити и всеки един тест излезе нормален. Тя ми каза с усмивка и много успокояващо: „Всичко е чудесно, всичко е нормално.“ Вероятно е просто стрес, опитайте се да се отпуснете.
Последвах съвета ѝ. Правех всички неща, които мислех, че са релаксиращи, но сърцебиенето продължаваше и ми омръзна. Затова си сложих шапката на учен. Започнах да се ровя в научните изследвания и прочетох всяко изследване под слънцето за това как стресът влияе на всичко в тялото. Тогава наистина навлязох в науката за връзката между ума и тялото и как различните терапии влияят на мозъка и тялото. Започнах да използвам всички тези техники в ежедневието си и с течение на времето, след два-три месеца, започнах да навлизам в този свят.
„Исках да стана лекарят, от когото имах нужда в този труден момент“.
ПС: След като се научихте да се справяте със собствения си стрес, какво ви накара да искате да предадете тези открития на пациентите си?
АН: Когато намерих изход и имах малко дистанция в перспективата, си казах: „Добре, какво ми се случи току-що? Защо ми се случи това?“. Исках да се превърна в лекаря, от когото имах нужда в този труден момент. Когато пациентите идваха при мен и казваха: „Хей, стресиран съм“, аз можех да бъда лекарят, който им помага, вместо да казва: „Хей, просто се опитайте да се отпуснете“.
ПС: Споменахте, че сте променили начина, по който тялото ви реагира на стреса, като сте използвали връзката между ума и тялото. Какво точно представлява връзката между ума и тялото и как тя влияе на стреса?
АН: Връзката между ума и тялото е основното разбиране, че мозъкът и тялото са в постоянна комуникация и са неразривно свързани. Това, което е добро за тялото ви, е добро и за мозъка ви и обратно. Тя работи, дори когато не го осъзнавате. Например, представяте презентация на работното място и сте нервни, затова сърцето ви започва да бие бързо. Или пък излизате с група хора и казвате нещо смущаващо, а лицето ви се зачервява и става горещо. След като осъзнаете връзката между ума и тялото, можете да я използвате и да й въздействате, за да намалите стреса и прегарянето си.
ПС: В книгата си подчертавате, че стресът не е враг или признак на слабост. Всъщност твърдите, че здравословното количество стрес е положително. Защо е важно да имаме добър стрес?
АН: Не всеки стрес е еднакъв – има добър и лош стрес. Всичко в живота ви е създадено благодарение на малко здравословен стрес, добрия вид. Именно той ви е помогнал да се дипломирате, да намерите най-добрия си приятел, да се преместите в новия си дом, да ви повишат. Живот с нулев стрес е биологично невъзможен, защото се нуждаете от малко стрес, за да станете сутрин от леглото и да продължите деня си. Когато стресът излезе извън контрол, той се превръща в нездравословен стрес. Това е стресът, който ви причинява безпокойство и ви държи будни през нощта. Той ви кара да се чувствате раздразнителни, тревожни и свръхнаблюдателни. Целта на „5-те пренастройвания“ не е да живеете без стрес; целта е да живеете със здравословен, управляем стрес, при който стресът може да ви служи, а не да ви вреди.
ПС: Кое е първото нещо, което бихте препоръчали на човек, който се надява да нулира стреса си?
АН: Вземете книгата в ръцете си или я слушайте. Започнете с първото нулиране, разберете защо и започнете с малки стъпки. Говоря за това нещо, наречено правило на две, което е начинът, по който мозъкът ви реагира на промените. Дори положителната промяна е стрес за мозъка ви, така че вместо да се опитвате да направите 10 различни промени в живота си, стремете се да направите две малки промени и ги направете. Изграждането на навик отнема около осем седмици. А след това добавете още две. Започвайки с малки промени, проявете съчувствие и много благосклонност, докато преминавате през това пътуване. Защото промяната е възможна, но трябва да бъдете нежни със себе си.
Това интервю е редактирано и съкратено за по-голяма яснота.
Източник на изображения: С любезното съдействие на Селестина Андо / Amazon